Р Е Ш Е Н И Е

 

3246/11.07.2012г.

 гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди и дванадесета година, проведено в състав:

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ                                                                         

при участието секретаря Т.К., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело № 12826 по описа на Варненски районен съд за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно осн. чл. 334, ал.1, т.1 КТ от Ц.П.С., ЕГН ********** *** срещу „интерком шипинг” ЕООД, ЕИК 103969945, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Кръстю Мирски” №17, съобразно който се иска да бъде отменено, като незаконосъобразно наложеното на ищеца със заповед №2/10.01.2011г. дисциплинарно наказание „уволнение”. 

            В исковата молба се излага, че ищеца е бил в трудово правоотношение с ответника, като е заемал при същия длъжността „капитан” на моторен кораб „Св. Павел”. Сочи, че не 10.11.2010г. е потеглил на курс Лом – Кремс – Гюргево – Русе, като по време на пътуването получил главоболие, високо кръвно налягане и тежест в гърдите. Излага, че на 07.12.2010г. ищеца е уведомил от Кремс ръководството на ответното дружество за възникналия здравословен проблем, като поискал да му бъде осигурена смяна. Отправил и допълнителни молби до дружеството на 09.12.2010г. и 17.12.2010г. със същото искане. Излага, че въпреки молбите му смяна не му била осигурена такава. На 20.12.2010г. след разтоварване на кораба в Гюргево, ищецът отпътувал с кораба към Русе, където излага, че е следвало да приключи курса.  Сочи се, че на същата дата му е било наредено да слезе от кораба и да се яви на преглед в гр. Русе. Излага, че на 21.12.2010г. била осигурена смяна на ищеца, както и че на 11.01.2011г. е получил заповед № 2/10.01.2011г., с която трудовото му правоотношение било прекратено на осн. чл. 188, т.3 КТ вр. чл. 190, ал.1, т.7 и чл. 187, т.3 и т.7 от КТ, с която му била наложено наказание дисциплинарно уволнение. Намира така издадената заповед за незаконосъобразна, доколкото предвид здравословното му състояние своевременно е уведомил ръководството на ответното дружество. Сочи, че  не са му искани обяснения съобразно чл. 193, ал.1 КТ. Излага, че е нарушена разпоредбата на чл. 335, ал.2, т.3 КТ, доколкото трудовото правоотношение е прекратено от 01.01.2011г., а не от датата на получаване на писменото предизвестие. Претендират се разноски.

            В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответното дружество, с който предявения иск се излага, че е неоснователен. Сочи се, че заповедта за уволнение е законосъобразна.       

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от представения по делото трудов договор № 65/08.12.2008г.,  че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, като същия е заемал длъжността „капитан”.

Установява се също така, че по трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено по силата на заповед №2/10.01.2011г., като в същата правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочена разпоредбата на чл. 188, т.3 КТ, вр. чл. 190, ал.1, т.7 и чл. 187, т.3 КТ, а като причина се сочи, че на 20.12.2010г. ищеца самоволно е отклонил кораба от регламентиран рейс Гюргево – Лом и го е насочил към пристанище Русе.

Обстоятелството досежно прекратяване на трудовото правоотношение е отразено и в трудовата книжка на ищеца, видно от която трудовото правоотношение е било прекратено на 01.01.2011г.

Предвид така изложеното, съдът намира от правна страна следното:

За да наложи дисциплинарно наказание на работник или служител, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което следва да установи факта на нарушението на трудовата дисциплина, след което да определи вида на наказанието, да издаде заповед за неговото налагане и да връчи тази заповед на лицето извършило нарушението. Съобразно чл.193, ал.1 от КТ, в стадия по установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина, работодателят е длъжен преди на наложи наказанието да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. Изискването на писмени или устни обяснения от работника преди налагането на дисциплинарно наказание е задължение на работодателя, неизпълнението на което води до незаконосъобразност на дисциплинарната процедура.

В подкрепа на твърдението си, че обяснения от ищеца са изискани, ответното дружество ангажира разпечатка от електронен носител на електронно съобщение, като поддържа, че посредством същото ищеца е дал обяснение за откритото дисциплинарно производство. Следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 193 КТ предвижда две възможности за даване на обяснения устно или писмено. Втората възможност се установява посредством представяне на документ, по същността си частен такъв, подписан от даващия обяснение ползващ се с доказателствената сила посочена в чл. 180 ГПК. Характерно е за частните документи, че за да обвържат съда с макар и формална доказателствена сила, същите следва да бъде подписани от лица посочени, като техни издатели. Ангажираните разпечатки от електронен носител нямат и характеристика на предвидените в чл. 184, ал.2 ГПК електронни документи, доколкото не се подписани с електронен подпис. На следващо място няма пречка обясненията от работника или служителя да бъдат изискани и устно, като за установяване на това обстоятелство страна, в чиято доказателствена тежест е да установи това обстоятелство, а т.е. работодателя може да ангажира всякакви доказателства, включително и гласни такива. Въпреки дадената възможност на ответното дружество, въпреки няколкократното отлагане на производството по делото, същия с процесуалното си поведение не установи това обстоятелство, с оглед на което съдът намира, че не е спазена разпоредбата на чл. 193 КТ.

С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че макар да не може да се изисква от работодателя “откриване процедура на дисциплинарното производство с уведомяване на работника или служителя, че предстои дисциплинарното му наказване”, то е необходимо с оглед спазване на разпоредбата на чл. 193, ал.1 КТ, работодателят да уведоми работника или служителя, че ще го изслуша за извършеното от него дисциплинарно нарушение. Това обстоятелство отново представлява установяване на положителен факта, с оглед на което доказателствената тежест пада върху работодателя.

С оглед гореизложеното съдът намира, че работодателят – ответното търговско дружество, не е осъществил процедурата визирана в разпоредбата на чл. 193, ал.1 КТ, като с оглед осъщественото дисциплинарно производство не са били дадени устни обяснения или писмени такива от работника, поради което и на осн. чл. 193, ал.2 КТ, дисциплинарно наказание “уволнение” се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Не се присъждат разноски на ищеца, доколкото не са ангажирани доказателства за сторени такива от последния.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Варненски районен съд, държавна такса в размер 50 лева.

По изложените съображения съдът

 

                                                            Р  Е  Ш  И:  

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание “уволнение”, наложеното на Ц.П.С., ЕГН ********** *** със Заповед  №2/10.01.2011г. на управителя на интерком шипинг” ЕООД, ЕИК 103969945, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Кръстю Мирски” №17, представлявано от Станислав Иванов Георгиев.

ОСЪЖДАинтерком шипинг” ЕООД, ЕИК 103969945, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Кръстю Мирски” №17, представлявано от Станислав Иванов Георгиев.  да заплати в полза на Варненски районен съд, държавна такса в размер 50  (петдесет) лева, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК. 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: