РЕШЕНИЕ466/26.2.2013г.

 

Номер.................                   Година 2013                            Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                   тридесет и втори състав

На  двадесет и осми януари                   Година две хиляди и тринадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                   Председател: Албена Славова

 

Секретар В.Ч.

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №  5840  по описа на съда за 2012 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба от Т.Г.Г. в качеството й на управител и представляващ „Голден Тур-Ретур”ООД, против НП № 03-0311372/27.08.2012 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на юридическото лице е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 5000 /пет хиляди / лева, за нарушение на чл. 63, ал.2  от КТ.

            В подадената до съда жалба въззивникът навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения поради отсъствие на дължимото според закона съдържание на НП,визирано в чл. 57 от ЗАНН. Твърди се, че не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, с оглед на което липсва индивидуализация на деянието. Оспорва се съставомерността на осъщественото деяние, като се твърди, че към датата на установяване на нарушението между дружеството и Ж. Й. са съществували граждански правоотношения, въз основа на сключен договор за изработка, а не трудови такива.    Прави се искане НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност – да се намали размерът на наложената санкция.

Въззивникът редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. С.   при ВАК, който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

            Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител – юк Пачкова, която оспорва жалбата и моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като законосъобразно и правилно.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – Р.Б. и свидетелите по акта – Т.П. и К.Д.. По искане на процесуалния представител на въззивника, в качеството на свидетел е разпитана и Ж. Й..  Приобщени са като писмени доказателства по делото материалите по АНП, както и заверено копие на Заповед № 3071/12.01.2010 г.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На  18.07.2012 г. св. Р.М. *** извършила проверка в  търговски обект – хотел „Кораба” , находящ се в гр. Варна, кк „Чайка”, стопанисван от „Голден Тур-Ретур”ООД. В заведението, инспекторите установили лицето Ж. Й., която била с работно облекло.  След събеседване с Й., на същата била предоставена за попълване декларация, в която лицето,  посочило информация във връзка с основанието, дължимото възнаграждение и условията за полагане на труд. В цитираните документи Й. посочила, че е ангажирана от „Голден тур Ретур” ООД гр.Варна,  въз основа на трудов договор  да осъществява функцията на „миячка” считано от 02.06.2012 г., с работно време от 13.00 ч. до 22.00 ч. , с работно място – хотел „Кораба” и дължимо месечно възнаграждение от 450 лева. Впоследствие пред контролните органи на ДИТ-Варна представляващ дружеството депозирал трудов договор с Ж. Й. от 16.07.2012 г., както и граждански договор с лицето от 01.06.2012 г.  Въз основа на извършена документална проверка св. Б.  констатирала , че са  налице елементите на трудово правоотношение с Й.. Извършена била справка и в системата на ТД на НАП-Варна, вдледствие на която е установено, че уведомлението по чл. 62, ал.5 от КТ по отношение на трудовия договор с Й. е регистрирано на 19.07.2012 г. около 12.37 ч. При така констатираните факт, св. Б. съставила  на дружеството АУАН за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ. 

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление  03-0311372/27.08.2012 г. е издадено от компетентен орган- Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна., съгласно чл. 15, ал.3, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и видно от Заповед № 0280/03.08.2010 г. на Изп.Директор на ИА”Главна инспекция по труда” – София..

 В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП.

Съдът не споделя аргументите на въззивника за дерогиране от АНО на  разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства се установи, че касаещите казуса факти са установени в хода на проверката. Друг е въпросът, че незачитането на съответната правна разпоредба не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото не ограничава правото на защита на наказаното лице, а се отразява единствено на обосноваността на същото.

Като разгледа жалбата по същество съдът констатира, че от доказателствата по делото – разпита на св. Б., които кореспондират с приобщените по делото декларация и копието на трудовия и гражданския договор ,  безспорно е установено, че на посочените в НП дата и място Й. е осъществявал трудова функция на „работник в кухня” в стопанисвания от дружеството- жалбоподател обект.  Видно от попълнената от Й. декларация, същата е осъществявала функциите си при определено работно време, при фиксирано място на работа  и срещу определено, дължимо от дружеството трудово възнаграждение.

Клаузите на приложеното по делото копие на граждански договор безспорно предвиждат като задължение на лицето, да осъществява вменените му функции в рамките на работното време на посочения от възложителя търговски обект. С оглед на изложеното, съдът приема, че задължението на лицето не е да реализира определен фактически резултат,  а да осъществява определен вид трудова дейност при определено работно време, работно място и уговорено трудово възнаграждение,които са елементи на трудовото правоотношение. При наличието на посочените условия за осъществяване на физическа дейност, за продължителен период от време, при работно време без съмнение се касае не за граждански договор, който се отличава с дължим трудов резултат и не се характеризира с работно място и уговорено периодично заплащане на положения труд, а за прикрито зад същия трудово правоотношение.

При така установените факти, като е допуснал Й. да осъществява трудови функции преди да й бъде връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ заверено от ТЗ на НАП-Варна, работодателят в лицето на въззивника е нарушил разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ.

Не са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съдът счита, че с факта на допускане до работа на лицето без подписан и  регистриран  трудовия договор в ТД на НАП, се засягат осигурителните му права, съотв. трудовите такива, досежно зачетения трудов стаж. Поради изложените съображения, съдът счита, че случаят не се характеризира  с малозначителност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед на изложеното, съдът счита, че правилно АНО е ангажирал на основание чл. 414, ал.3 от КТ административно-наказателната отговорност на „Голед Тур Ретур”ООД за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, доколкото при така установената фактическа обстановка, дружеството не е изпълнило предписанието на закона за допускане до работа на лицето едва след връчване на копие от цитираното уводмление и копие на трудовия договор.

По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че АНО е завишил същото над справедливия размер, съобразно конкретните обстоятелства.  По делото  са налични единствено  смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно обстоятелството че нарушението е извършено за първи път, /доколкото липсват данни за други нарушения по същия нормативен акт/  . С оглед на изложеното и предвид  факта, че отсъстват данни за имущественото състояние на дружеството, които да бъдат съобразени при индивидуализацията на санкцията, съдът счита, че административно наказание определено в минимален размер би било справедливо и би изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

 

 

 

Р  Е Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ НП № 03-0311372/27.08.2012 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на „Голден Тур-Ретур”ООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 5000 /пет хиляди / лева, за нарушение на чл. 63, ал.2  от КТ, като намалява размера на санкцията до 1500 /хиляда  и петстотин / лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                       
                                                                       СЪДИЯ при РС- Варна: